Стената
(защо я има болката, защо?)
С почупени нокти, с напукани устни
по стената се бавно катеря.
И моите мисли се блъскат нечути
в лабиринта на сиво-панелния блок.
Аз чакам смъртта като топла прегръдка,
като избавление от тази тъга.
И радостта ми, от никой нечута,
ще легне там долу, в прахта.
И моето име и моята снимка
ще стоят на дървото сами под дъжда.
Тогава едва ли ще бъда някому нужна,
тогава ще бъда част от пръстта.
С почупени нокти, с напукани устни
по стената се бавно катеря.
И моите мисли се блъскат нечути
в лабиринта на сиво-панелния блок.
Аз чакам смъртта като топла прегръдка,
като избавление от тази тъга.
И радостта ми, от никой нечута,
ще легне там долу, в прахта.
И моето име и моята снимка
ще стоят на дървото сами под дъжда.
Тогава едва ли ще бъда някому нужна,
тогава ще бъда част от пръстта.
© Женина Богданова All rights reserved.
поздрави 
