24.05.2017 г., 0:33 ч.

Стените падат 

  Поезия
493 0 0

Има една надежда с която лягам си.

Че утре ще се срещнем пак.

И чувствата забравени в мен ще пробудиш.

И преперудките в стомаха да събудиш.

Не знам какво се случи.

Но стените ми една по една събаряш

 И мен все по гола оставяш.

Искам да те видя макар и за кратко.

Да се любувам и да плувам в калните ти кафяви очи.

© Nati Petkova Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??