Стените падат
716
0
0
Има една надежда с която лягам си.
Че утре ще се срещнем пак.
И чувствата забравени в мен ще пробудиш.
И преперудките в стомаха да събудиш.
Не знам какво се случи.
Но стените ми една по една събаряш
И мен все по гола оставяш.
Искам да те видя макар и за кратко.
Да се любувам и да плувам в калните ти кафяви очи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Nati Petkova Всички права запазени
