May 24, 2017, 12:33 AM

Стените падат 

  Poetry
494 0 0

Има една надежда с която лягам си.

Че утре ще се срещнем пак.

И чувствата забравени в мен ще пробудиш.

И преперудките в стомаха да събудиш.

Не знам какво се случи.

Но стените ми една по една събаряш

 И мен все по гола оставяш.

Искам да те видя макар и за кратко.

Да се любувам и да плувам в калните ти кафяви очи.

© Nati Petkova All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??