24 may 2017, 0:33

Стените падат 

  Poesía
495 0 0

Има една надежда с която лягам си.

Че утре ще се срещнем пак.

И чувствата забравени в мен ще пробудиш.

И преперудките в стомаха да събудиш.

Не знам какво се случи.

Но стените ми една по една събаряш

 И мен все по гола оставяш.

Искам да те видя макар и за кратко.

Да се любувам и да плувам в калните ти кафяви очи.

© Nati Petkova Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??