Стените падат
722
0
0
Има една надежда с която лягам си.
Че утре ще се срещнем пак.
И чувствата забравени в мен ще пробудиш.
И преперудките в стомаха да събудиш.
Не знам какво се случи.
Но стените ми една по една събаряш
И мен все по гола оставяш.
Искам да те видя макар и за кратко.
Да се любувам и да плувам в калните ти кафяви очи.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Nati Petkova Todos los derechos reservados
