Степен на обичане
Зарината съм в собствените грешки,
в кошмара от компромиси пленена,
поведена по стъпки нечовешки,
във "любовта" премазано стаена.
Със дрехите ти бавно се загръщам,
студът прониква в тялото ми тясно,
полепналите спомени нашепват
за чудесата... приказно и сластно.
Във пулса ти живея мигновено,
прощавам се с илюзии злокобни
и в звуците... ще се прелея,
във воплите на хиляди бездомни.
И тихо съм приседнала смълчана,
и думите са порив за отричане,
повела себе си... през прага,
достигнала съм степен на обичане.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Всички права запазени
