Степен на обичане
Зарината съм в собствените грешки,
в кошмара от компромиси пленена,
поведена по стъпки нечовешки,
във "любовта" премазано стаена.
Със дрехите ти бавно се загръщам,
студът прониква в тялото ми тясно,
полепналите спомени нашепват
за чудесата... приказно и сластно.
Във пулса ти живея мигновено,
прощавам се с илюзии злокобни
и в звуците... ще се прелея,
във воплите на хиляди бездомни.
И тихо съм приседнала смълчана,
и думите са порив за отричане,
повела себе си... през прага,
достигнала съм степен на обичане.
© Силвия All rights reserved.
