Стига!
Ти много повече ми стана спомен,
отколкото да бъдеш настояще.
Затвори ме в света си телефонен,
че скъпото за свобода не плащаш...
И аз не искам да се връщам в тебе.
Какво, че някога било е хубаво?
Помисли се за господар на времето
или в илюзията, че си влюбена?
Нима повярва в тази приказка
за вечната любов и край щастлив?
И как, щом другаде си пристан
и още залък си, горчив?
Но аз ще те преглътна. Обещавам!
В кого ли не душата си съм вричал.
Не знаеш колко искам да забравя,
че точно тебе съм обичал!
Понеже тръгна ли си, не оставям диря,
(освен дълбоки доживотни белези)
ще дам последните си сили
завинаги от мене да излезеш...
И чуй ме моля те, за Бога!
Недей да се завръщаш никога!
Вземи безсилието си в джоба!
От мен това е. Точка. Стига!
Стихопат.
(Danny Diester)
05.05.2021
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
