25.11.2007 г., 8:40 ч.

Стига 

  Поезия
580 0 2
Да плача?! Стига вече!
Очите ще си избода,
но сълза за тебе не ще пролея -
по-добре е да умра...

Да шепна името ти?! Няма смисъл!
Устните си аз ще залепя,
но името ти няма да спомена -
върви при друга, нека шепне тя!

Да те пусна в сърцето?!
Нямаш място вече там!
Ще зашия всяка дупка в него,
нека спре да го гори онзи плам...



© Росица Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Има много истина в думите ти, Пепи, благодаря ти !
  • Да Роси, човек е решителен в моменти, когато е наскърбен несправедливо или обиден, но много често не успява да устои на по-силното от него самия чувство - Любовта! Трудно е да останеш силен! Стихът ти много ми хареса!
Предложения
: ??:??