Nov 25, 2007, 8:40 AM

Стига

  Poetry
905 0 2
Да плача?! Стига вече!
Очите ще си избода,
но сълза за тебе не ще пролея -
по-добре е да умра...

Да шепна името ти?! Няма смисъл!
Устните си аз ще залепя,
но името ти няма да спомена -
върви при друга, нека шепне тя!

Да те пусна в сърцето?!
Нямаш място вече там!
Ще зашия всяка дупка в него,
нека спре да го гори онзи плам...



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Има много истина в думите ти, Пепи, благодаря ти !
  • Да Роси, човек е решителен в моменти, когато е наскърбен несправедливо или обиден, но много често не успява да устои на по-силното от него самия чувство - Любовта! Трудно е да останеш силен! Стихът ти много ми хареса!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...