Nov 25, 2007, 8:40 AM

Стига

  Poetry
904 0 2
Да плача?! Стига вече!
Очите ще си избода,
но сълза за тебе не ще пролея -
по-добре е да умра...

Да шепна името ти?! Няма смисъл!
Устните си аз ще залепя,
но името ти няма да спомена -
върви при друга, нека шепне тя!

Да те пусна в сърцето?!
Нямаш място вече там!
Ще зашия всяка дупка в него,
нека спре да го гори онзи плам...



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Има много истина в думите ти, Пепи, благодаря ти !
  • Да Роси, човек е решителен в моменти, когато е наскърбен несправедливо или обиден, но много често не успява да устои на по-силното от него самия чувство - Любовта! Трудно е да останеш силен! Стихът ти много ми хареса!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...