Да плача?! Стига вече!
Очите ще си избода,
но сълза за тебе не ще пролея -
по-добре е да умра...
Да шепна името ти?! Няма смисъл!
Устните си аз ще залепя,
но името ти няма да спомена -
върви при друга, нека шепне тя!
Да те пусна в сърцето?!
Нямаш място вече там!
Ще зашия всяка дупка в него,
нека спре да го гори онзи плам...