Стига ми за днес
Ето ме – пак сама,
стискам очи,за да заспя...
но не. Пак си тук, по дяволите...
пред очите ми,
а те нямаше цял ден,
успявах да размия лицето ти от съзнанието си.
Знаеш кога не мога,
затова си тук, защото съм сама,
защото е тихо и пусто. Какво?
Не, събирам всички сили, усещам сълзите.
Ще ги спра! Не, стече се... твоята усмивка,
след нея целувката ти, твоят глас...
и така като порой... всички спомени един след друг...
Колко време мина? Часове... вече нямам сълзи,
нямам въздух.
Май те изплаках вече...
поне до утре вечер....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Меги Всички права запазени
