Стига сълзи
696
0
12
Отново душата боли.
Защо ли? Не се ли наплака?
Ранявана, с тежки сълзи
препълни съдбовната чаша.
То удари бяха, то кръв
от битки безмислено подли,
тя гънеше в нищото гръб
и молеше ред да положи
на онзи неписан закон,
/който любов се нарича/,
та нейде да има заслон
за всеки, що чисто обича.
Какво че във бурите зли
бе хулена - грешна, престъпна.
Низвергната ражда бодли,
които след болка разцъфват.
И грейна отново светът
от розите царствено горди.
Душата избрала нов път,
сълзите превърна във строфи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
Това е ужасяващо!
