Стига сълзи
697
0
12
Отново душата боли.
Защо ли? Не се ли наплака?
Ранявана, с тежки сълзи
препълни съдбовната чаша.
То удари бяха, то кръв
от битки безмислено подли,
тя гънеше в нищото гръб
и молеше ред да положи
на онзи неписан закон,
/който любов се нарича/,
та нейде да има заслон
за всеки, що чисто обича.
Какво че във бурите зли
бе хулена - грешна, престъпна.
Низвергната ражда бодли,
които след болка разцъфват.
И грейна отново светът
от розите царствено горди.
Душата избрала нов път,
сълзите превърна във строфи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Мезева Все права защищены
Това е ужасяващо!
