vasisid (Василена Костова)
87 298
25.01.2008 г., 12:42 ч.

Стигма 

  Поезия
804 0 4

Един обречен танц на пеперуда,

eдно смразено от любов сърце,

сребристи олеандри във почуда,

звънят звънчета от далечни светове.

 

Прегръдката на бездна и скалата,

последна пяна на умиращ свят.

Протягаме ръце, загубени в мъглата.

Понякога и Бог е с кървава стигма!

                    03.01.08г

© Василена Костова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??