vasisid (Василена Костова)
87 298
Jan 25, 2008, 12:42 PM

Стигма 

  Poetry
779 0 4

Един обречен танц на пеперуда,

eдно смразено от любов сърце,

сребристи олеандри във почуда,

звънят звънчета от далечни светове.

 

Прегръдката на бездна и скалата,

последна пяна на умиращ свят.

Протягаме ръце, загубени в мъглата.

Понякога и Бог е с кървава стигма!

                    03.01.08г

© Василена Костова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??