vasisid (Василена Костова)
87 298
25 ene 2008, 12:42

Стигма 

  Poesía
781 0 4

Един обречен танц на пеперуда,

eдно смразено от любов сърце,

сребристи олеандри във почуда,

звънят звънчета от далечни светове.

 

Прегръдката на бездна и скалата,

последна пяна на умиращ свят.

Протягаме ръце, загубени в мъглата.

Понякога и Бог е с кървава стигма!

                    03.01.08г

© Василена Костова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??