на Петя Дубарова Ето ме, Петя, при твойто море на кея, на твоя пристан зелен! В твоя Бургас със морско сърце с разтревожен площад - в най-летният ден! Как чаках твойто море през зимните нощи? Виждах го зад дървета, засипани в сняг. И мислено-сънно в ръцете си стоплях го, придавах му сила, радост и власт! Сега съм в морето, в пясъка, в лятото... сред чайки и гларуси, сред бели и топли вълни! Сега съм при Петя и морска, разплакана, аз лято си вземам за зимните дни!!!
август1986г.
Това стихотворение е писано отдавна. Поезията на Петя Дубарова винаги е била в моя ден.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
И аз харесвам Петя Дубарова!
Поздрав за стиха!