10.01.2021 г., 12:11

Стих без край

918 0 0

Стих без край 

Реторично? 
 

От очите ми текат сълзи

и черни станаха всичките ми дни, 

а ти подминаваш ме,

а мразиш ли ме вече, кажи? 

 

Сърцето на парченца се разби,

погубих се, щастлива ли си, 

всичко май вече приключи, нали? 

 

Но нека този стих, не е с лош край,

сърцето го няма вече,

но любовта оства докрай!

 

EndlessPoetry by A.Hr.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...