Стих-отворени прозорци
Имаше небе в прозорците
И наливахме облаци в шепи,
Търсихме не-истинни загадки...
Чакахме сенки от спомени
Да ни съживят, чакахме
В новия ден да се родим.
Но кой е забравил тези
Стих-отворени прозорци отворени?
Кой е избягал към небето,
нагоре... нагоре... и само нагоре?
Имаше небе в прозорците
В деня, в който изчезна
И никога повече не се върна...
И наливахме облаци в шепи,
Търсихме не-истинни загадки...
Чакахме сенки от спомени
Да ни съживят, чакахме
В новия ден да се родим.
Но кой е забравил тези
Стих-отворени прозорци отворени?
Кой е избягал към небето,
нагоре... нагоре... и само нагоре?
Имаше небе в прозорците
В деня, в който изчезна
И никога повече не се върна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Питър Хайнрих Всички права запазени
