May 29, 2007, 10:43 PM

Стих-отворени прозорци

  Poetry
852 0 1
Имаше небе в прозорците
И наливахме облаци в шепи,
Търсихме не-истинни загадки...

Чакахме сенки от спомени
Да ни съживят, чакахме
В новия ден да се родим.

Но кой е забравил тези
Стих-отворени прозорци отворени?

Кой е избягал към небето,
нагоре... нагоре... и само нагоре?

Имаше небе в прозорците
В деня, в който изчезна
И никога повече не се върна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Питър Хайнрих All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...