2.06.2013 г., 16:30

Стих за Ботев

2K 0 0

Хей ти, родолюбецо, ела и виж
за какво се бори ти,
за какво се борим ние днес.
За теб беше едничка свободата,
сега губим и вяра, и свобода, и чест…

За такива ли се бори ти,
за такива ли остави едничката ни страна ?
Никой никому не жали,
никой на никому не подава ръка…

За трохичка хляб и за свобода беше борбата,
сега всеки живее в свой затвор.
Забравили за история и за предци - спокойни в душата,
заспиват без съвест за срам и позор…

Какви хора се родиха след тебе -
жадни алчни за власт…
Живеем без родина и без време,
в демон зъл се превърна човещината в нас…

Щеше ли още да пишеш ти
за хората смели, за хората добри.
Превърнахме се в незнайни образи,
огледалата не ни разпознават дори…

Ти пак пиши, пак пиши,
един ден ще дойде друго време.
Слънце отново ще огрява нашите души,
ще има живот за тебе и мене…

Единствено се помоли
с чисто сърце и чиста съвест
за нашата едничка страна.
Ние ще носим товара от злото,
но ще се пречистим с доброта.

Ний никога не ще забравим,
че за свобода се дава живот.
В битка дори да загинем,
пак да помним за родина с любов…
Милан Милев
02.06.2013 14:00

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милан Милев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...