Обич. Когато обичта обгърне моето сърце,
това ме вдига в небесата.
Обич, когато те видя, полудявам.
Не всеки може да е с теб, аз съм късметлия.
Обич, когато знам, че не мога аз да съм до теб,
ужасна болка пронизва моето сърце, обич.
Когато с теб сме разделени
и се гледаме, без да можем да се прегърнем,
да се целунем, обич, проклета обич.
Искам да отлетим надалеч,
да виждам всеки ден твоите очи.
Да си до мен, защото ние с теб
не трябва са сме разделени,
ние с теб трябва да сме заедно.
Когато не мога да съм до теб,
това е все едно като две дървета с опадали листа,
като две капки вода, разделени от небесните сили.
© Никалас Борисов Всички права запазени