4.06.2016 г., 23:51

Стихче от Ники

1.7K 1 11

Аз не мога да бъда съпругът ти
в телефона ти ровещ се нервно.
И на кротък агнец се преструва,
а умът му се дави във черното.

И не искам да бъдеш слугиня,
полудяла от прах и чорапи.
И с тревога в очите ти, сините,
да се вайкаш че в кухнята капело.

Искам огън да бъдеш, да светиш...
как съм твоята страст да се чудя.
Да рисувам лика ти в куплети,
да ме е страх да не те изгубя.

Да те чакам с колата във тъмното,
щом те видя - дъхът ми да спира.
Да те връщам във къщи по съмнало,
да не бързам да се прибирам.

А във нас ще си пусна пералнята,
ще си сготвя набързо спагети.
А съпругът ти - официалния!?
Той дори не те вижда, проклетникът!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...