4 jun 2016, 23:51

Стихче от Ники

1.7K 1 11

Аз не мога да бъда съпругът ти
в телефона ти ровещ се нервно.
И на кротък агнец се преструва,
а умът му се дави във черното.

И не искам да бъдеш слугиня,
полудяла от прах и чорапи.
И с тревога в очите ти, сините,
да се вайкаш че в кухнята капело.

Искам огън да бъдеш, да светиш...
как съм твоята страст да се чудя.
Да рисувам лика ти в куплети,
да ме е страх да не те изгубя.

Да те чакам с колата във тъмното,
щом те видя - дъхът ми да спира.
Да те връщам във къщи по съмнало,
да не бързам да се прибирам.

А във нас ще си пусна пералнята,
ще си сготвя набързо спагети.
А съпругът ти - официалния!?
Той дори не те вижда, проклетникът!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...