enikor (Николай Николов)
17 13
4 jun 2016, 23:51

Стихче от Ники 

  Poesía » De amor
1267 1 11

Аз не мога да бъда съпругът ти
в телефона ти ровещ се нервно.
И на кротък агнец се преструва,
а умът му се дави във черното.

И не искам да бъдеш слугиня,
полудяла от прах и чорапи.
И с тревога в очите ти, сините,
да се вайкаш че в кухнята капело.

Искам огън да бъдеш, да светиш...
как съм твоята страст да се чудя.
Да рисувам лика ти в куплети,
да ме е страх да не те изгубя.

Да те чакам с колата във тъмното,
щом те видя - дъхът ми да спира.
Да те връщам във къщи по съмнало,
да не бързам да се прибирам.

А във нас ще си пусна пералнята,
ще си сготвя набързо спагети.
А съпругът ти - официалния!?
Той дори не те вижда, проклетникът!

© Николай Николов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??