Стихиите пред тебе се прекланят
Стихиите пред тебе се прекланят,
изгрява Слънцето за тебе всеки ден,
косите ти в прическа Вятърът оформя,
Дъждът разхлажда нежното ти тяло.
Луната е сестра обична твоя,
а пък Сезоните са ти деца любими.
Зимата - Принцеса Бяла, чудна,
Пролетта - Зеленоока Хубавица,
Лятото - Младеж от Злато изкован,
Есента пък Пъстроцветна е Девица.
Как ли аз пред тебе да застана
и какво ли мога да ти дам?
Просто правя ти дълбок поклон,
ти за мен си всичко на Света -
нежно, Истински Обичана Жена!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Филипов Всички права запазени
