Стихийна
830
0
0
В този дъждовен октомврийски ден,
пак към бледия лист посягам,
пиша, не защото денят ми е сив…
реших – ще бъда стихийното момиче,
следи ще оставям след себе си,
които времето не може да заличи,
колкото и да боли!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Есра Ридван Всички права запазени
