Стелия (Калина Игнатова)
44 294
1.05.2009 г., 11:54 ч.

Стихийно 

  Поезия » Любовна
654 0 5

СТИХИЙНО 

 

Създадена съм за оцеляване,

такъв ми е бил късмета.

Пред бурите не отстъпих,

тайфуни не ме отнесоха.

 

Не една зима сгрях

в длани - като месия.

Вълните тайфунени

път ми правеха, за да мина.

 

Беше и много мрачно

и често дъждът не спираше.

Брулеше ми листата

и ме удавяше в тинята.

 

Беше и безтегловно,

надвиснало до умиране -

както е пред очакване,

но без надежда за идване.

 

Помня дори огньовете.

Като на клада жива

целувах с жар лудите пламъци,

не измолила даже умиране.

 

Беше и ураганно -

всичко от мен събличаше,

брулеше вятърът лудо,

даже мислите ми помиташе.

 

После... ти ми се случи

като в нелепа драма.

От всички стихии тайнствени

точно ти ли ще си фатална?

© Калина Игнатова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??