Стихийно
СТИХИЙНО
Създадена съм за оцеляване,
такъв ми е бил късмета.
Пред бурите не отстъпих,
тайфуни не ме отнесоха.
Не една зима сгрях
в длани - като месия.
Вълните тайфунени
път ми правеха, за да мина.
Беше и много мрачно
и често дъждът не спираше.
Брулеше ми листата
и ме удавяше в тинята.
Беше и безтегловно,
надвиснало до умиране -
както е пред очакване,
но без надежда за идване.
Помня дори огньовете.
Като на клада жива
целувах с жар лудите пламъци,
не измолила даже умиране.
Беше и ураганно -
всичко от мен събличаше,
брулеше вятърът лудо,
даже мислите ми помиташе.
После... ти ми се случи
като в нелепа драма.
От всички стихии тайнствени
точно ти ли ще си фатална?
© Калина Игнатова All rights reserved.
