Стихийно
на Павел Николов
Търсих те дълго! Ако знаеш колко
дълго преброждах земята!
Въпреки всички години на болка,
още съм слънчево лято.
Още съм трепет и още съм първа,
щом ще се вярва на всичко.
Чувствата още внезапно изтървам
и съм наивно момиче.
Още съм бяла и чиста, почтена
и съм по детски невинна.
Хайде, ела и мен нежно поемай
с глътки, на шепи… Стихийно!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Камелия Виденова Всички права запазени
