на Павел Николов
Търсих те дълго! Ако знаеш колко
дълго преброждах земята!
Въпреки всички години на болка,
още съм слънчево лято.
Още съм трепет и още съм първа,
щом ще се вярва на всичко.
Чувствата още внезапно изтървам
и съм наивно момиче.
Още съм бяла и чиста, почтена
и съм по детски невинна.
Хайде, ела и мен нежно поемай
с глътки, на шепи… Стихийно!
© Камелия Виденова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
