на Павел Николов
Търсих те дълго! Ако знаеш колко
дълго преброждах земята!
Въпреки всички години на болка,
още съм слънчево лято.
Още съм трепет и още съм първа,
щом ще се вярва на всичко.
Чувствата още внезапно изтървам
и съм наивно момиче.
Още съм бяла и чиста, почтена
и съм по детски невинна.
Хайде, ела и мен нежно поемай
с глътки, на шепи… Стихийно!
© Камелия Виденова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
