Стихия
Море!
Желано и безбрежно!
С омайния лазур на твоите очи.
Крушението, знам, е неизбежно
за кораба на моите мечти.
Море!
И то безумно бурно и опасно!
С неукротимите вълни на твоите коси.
От първият момент ми е кристално ясно,
че няма кой от нежната му мощ да ме спаси.
И ако ти случайно се учудваш
защо те гледам само и мълча.
То знай, че в опита си да изплувам
се давя все по-безнадеждно
... в стихията на твоята красота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Василев Всички права запазени
