Стихия

4 сент. 2018 г., 14:52

Поэзия

346 0 0

Море!

Желано и безбрежно!

С омайния лазур на твоите очи.

Крушението, знам, е неизбежно

за кораба на моите мечти.

Море!

И то безумно бурно и опасно!

С неукротимите вълни на твоите коси.

От първият момент ми е кристално ясно,

че няма кой от нежната му мощ да ме спаси.

И ако ти случайно се учудваш

защо те гледам само и мълча.

То знай, че в опита си да изплувам

се давя все по-безнадеждно

... в стихията на твоята красота.