Море!
Желано и безбрежно!
С омайния лазур на твоите очи.
Крушението, знам, е неизбежно
за кораба на моите мечти.
Море!
И то безумно бурно и опасно!
С неукротимите вълни на твоите коси.
От първият момент ми е кристално ясно,
че няма кой от нежната му мощ да ме спаси.
И ако ти случайно се учудваш
защо те гледам само и мълча.
То знай, че в опита си да изплувам
се давя все по-безнадеждно
... в стихията на твоята красота.
© Ивайло Василев All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
