30.11.2008 г., 10:06 ч.
Стихия
Като стихия премина през мен,
опустоши ме, а после избяга.
Ураган си във светлия ден,
като огън в нощта ме настигаш!
Ти сърцето ми взел си във плен
и очите ми вече не плачат.
Ти палач си на всичко във мен,
чувствата нищо, нищо не значат!
Като стихия преобърна живота ми,
днес във тебе самотна се вричам.
Ураган си и огън в душата ми,
но единствено тебе обичам!
опустоши ме, а после избяга.
Ураган си във светлия ден,
като огън в нощта ме настигаш!
Ти сърцето ми взел си във плен
и очите ми вече не плачат.
Ти палач си на всичко във мен,
чувствата нищо, нищо не значат!
Като стихия преобърна живота ми,
днес във тебе самотна се вричам.
Ураган си и огън в душата ми,
но единствено тебе обичам!
© Кристина Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
