Стихия
Като стихия премина през мен,
опустоши ме, а после избяга.
Ураган си във светлия ден,
като огън в нощта ме настигаш!
Ти сърцето ми взел си във плен
и очите ми вече не плачат.
Ти палач си на всичко във мен,
чувствата нищо, нищо не значат!
Като стихия преобърна живота ми,
днес във тебе самотна се вричам.
Ураган си и огън в душата ми,
но единствено тебе обичам!
опустоши ме, а после избяга.
Ураган си във светлия ден,
като огън в нощта ме настигаш!
Ти сърцето ми взел си във плен
и очите ми вече не плачат.
Ти палач си на всичко във мен,
чувствата нищо, нищо не значат!
Като стихия преобърна живота ми,
днес във тебе самотна се вричам.
Ураган си и огън в душата ми,
но единствено тебе обичам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристина Всички права запазени
