"стихо..." до никого
Достойна увертюра - цял шамар.
За малко беше цялата да пламна.
За миг си пожелах... да съм добра,
но след това с достойнство... да те смажа.
Сред купища мъже, ти бе един,
от който да не ми се доповръща.
Различен (като курвата без грим),
при който често, въпреки... се връщах.
След думите...
си – той, а аз съм – тя.
(Прегръщал си змия, за да те хапе.)
И няма вече: Как, Защо, Кога...
(Човек съм и причина, за да знача.)
Сега затварям тези две очи.
Вменявам си, че няма да те има.
Отворя ли ги – Ти не ще си Ти.
(Поантата е глупава... без рима!)
© Кремена Стоева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Да ти кажа Креми , вече съм го чела няколко пъти този стих и ....абе ..готин е ....типично в твоя стил е ...., доколкото смея да познавам стила ти
и ...знам ,че ще го препрочитам ....както и други твои стихове...КЕФ си ГОЛЯМ !!
-
Четох го няколко пъти, решила, че този път си много различна. Но си ти, отново. Силно, много силно!
-
след всички похвали има ли какво повече да добавя... фрагметарно, каквото трябва да бъде нещо наистина хубаво, откъслеци
-
сила се иска да напишеш това...и талант...
с обич, Креми. -
Силно!
-
поздрав
-
много разчупено, хареса ми!
-
Разтърсващо ! Успех!
-
Дипломатично до незабравимост.
Незабравимо до дипломатичност.
Жарава и над нея дим -
рисуван от ядосана боичка...
Във и извън контекста... Браво! -
Е-е-е, жесток стих. Много готин.
...За миг си пожелах... да съм добра,
но след това с достойнство... да те смажа...
Това ме разби!
-
До никого или... до всекиго по малко
Креми -
Да ти кажа поне три пъти се връщам тук и наистина нямам много за казване... Как се коментира стил КремИмам само усещане, натрапчиво усещане, че няма много такива стихове, в които всяка дума, ама всяка една дума да ми е толкова близка и разбираема.
-
Иихааа! Кремка, изпепеляваща си направо. Крематориумно кипящ заряд в това "стихо".
Никаква поанта, викаш? Барем една рима да беше изтопорчила...
П.П. Дано лирическия се е застраховал добре. -
Звездичка (Яна Костова), така е!
-
Незабравима си!!!
-
Креми, не намирам нищо ядосано, а толкова много търсих! Понеже намирам общественозначим ракурс, веднага го поставям в подгрупа ПУБЛИЦИСТИКА. Не бих искал да е посветено на мен ...
-
В един много странен момент от живота си отворих сайта,който тъй отдавна не бях отваряла. Разходих се нагоре надолу и просто най-случайно кликнах точно върху твоето стихотворение. Четох го няколко пъти с невярваща душа. Та провидението ми бе изпратило точния отговор на зададения въпрос. Преписах си го стихът ти в тетрадка. Не ме интересува дали или е според другите съвършен. За мен той е спасението...Благодаря ти! За честността и смелостта-защото те са основа на всяко едно човешко отношение. Някой ден ще ти върна жеста. Прегръщам те!!!
-
Прочетох с удоволствие
Поздрав! -
Хареса ми, Креми!
-
Това беше хубаво, ама... много хубаво!!!!
-
Браво!!!
Възхитена съм! -
много харесвам ядосани стихо...
-
ммм - вкус на хъс!...гот!
-
Браво! Превъзходно е
-
Псалютен Горянин си...
-
ти пък!`ма... верно ли нема рима бре?!
хех! добре бе, Кремсън!* -
не знам
аз с моя начин на мислене
казвам че текстът е сполучлив експеримент -
Всеки пише своето мнение, след като е прочел коментарите... Винаги ми е бил интересен този начин на мислене.
-
Добър експеримент,на мен много ми хареса!
-
Добре експериментираш,Стоева!
Права си!
Не видях нищо подозрително...
Можеш! -
Думммм!!! Шест от мен!!!
-
За какви контексти става дума? И въобще за какво говорите? СтихотвоRението, ако мога така да го нарека, си е чист експеримент! (аз също се забавлявах с него)
-
А дали не е до някого, все пак?
-
опитвам да го прочета извън контекста
щот може и наистина да е силен стих...
обаче не става ... много се хиля...
забавни сте и двамата ... -
Тряяяяяяс по главата!!!
Мацкооо*! -
Силно!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
