Стихотворение
Решавам да напиша
за теб стихотворение -
но ти туптиш и дишаш
от всяко изречение.
Но ти си го обсебила
(тъй както впрочем мене);
върни ми го, заклевам те!
За теб е без значение.
И проличава в думите
все още неизричани
задочното общуване,
фаталното привличане.
В полетата карирани
на листовете пръснати
стоят сега сортирани
и мислите, и чувствата.
А краят романтичен е
и с привкус на интрига -
не свършва със "Обичам те!",
а с "Моля, допиши го!":-)
за теб стихотворение -
но ти туптиш и дишаш
от всяко изречение.
Но ти си го обсебила
(тъй както впрочем мене);
върни ми го, заклевам те!
За теб е без значение.
И проличава в думите
все още неизричани
задочното общуване,
фаталното привличане.
В полетата карирани
на листовете пръснати
стоят сега сортирани
и мислите, и чувствата.
А краят романтичен е
и с привкус на интрига -
не свършва със "Обичам те!",
а с "Моля, допиши го!":-)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илиян Всички права запазени
