2 ago 2007, 11:19

Стихотворение

  Poesía
777 0 4
Решавам да напиша
за теб стихотворение -
но ти туптиш и дишаш
от всяко изречение.
Но ти си го обсебила
(тъй както впрочем мене);
върни ми го, заклевам те!
За теб е без значение.
И проличава в думите
все още неизричани
задочното общуване,
фаталното привличане.
В полетата карирани
на листовете пръснати
стоят сега сортирани
и мислите, и чувствата.
А краят романтичен е
и с привкус на интрига -
не свършва със "Обичам те!",
а с "Моля, допиши го!":-)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илиян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...