2 авг. 2007 г., 11:19

Стихотворение

776 0 4
Решавам да напиша
за теб стихотворение -
но ти туптиш и дишаш
от всяко изречение.
Но ти си го обсебила
(тъй както впрочем мене);
върни ми го, заклевам те!
За теб е без значение.
И проличава в думите
все още неизричани
задочното общуване,
фаталното привличане.
В полетата карирани
на листовете пръснати
стоят сега сортирани
и мислите, и чувствата.
А краят романтичен е
и с привкус на интрига -
не свършва със "Обичам те!",
а с "Моля, допиши го!":-)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илиян Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...