2 авг. 2007 г., 11:19

Стихотворение

775 0 4
Решавам да напиша
за теб стихотворение -
но ти туптиш и дишаш
от всяко изречение.
Но ти си го обсебила
(тъй както впрочем мене);
върни ми го, заклевам те!
За теб е без значение.
И проличава в думите
все още неизричани
задочното общуване,
фаталното привличане.
В полетата карирани
на листовете пръснати
стоят сега сортирани
и мислите, и чувствата.
А краят романтичен е
и с привкус на интрига -
не свършва със "Обичам те!",
а с "Моля, допиши го!":-)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илиян Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...