Стихотворение, на което не можах да измисля заглавие

15.04.2008 г., 19:51 ч.

Поезия » Гражданска

5.0 (1)

1760 0 2

Стихотворение,
на което не можах да измисля заглавие
Когато съм безпаметно сама
и старите приятели си тръгват,
тогава нечия - уж мъничка вина -
понякога ме кара да настръхвам.
Когато с крокодилските очи
ме целите в гърба с коварство,
тогава мерзост в тях личи.
Но с мен сте мили - „по другарски"...
Когато делникът ми - озверен,
се зъби на света и вие, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Големите момичета не плачат
Падаща звезда

Аз знам, че няма да съм твоя, живеем във различни светове. Но всяка нощ напускам своя, да бъда с теб...
Не!

Не мога да те пусна и не искам. Не зная как без теб да продължа. Очите си затварям... стискам, стиск...
Късно уиски с много лед

Върви сега. Каквото имах – дадох. От утре ще е друго... щом заспим. Два спрели мига с тебе си открад...

Още произведения »