Стихотворение, на което не можах да измисля заглавие

15.04.2008 г., 19:51 ч.

Поезия » Гражданска

1712 0 2

Стихотворение,

на което не можах да измисля заглавие

Когато съм безпаметно сама

и старите приятели си тръгват,

тогава нечия - уж мъничка вина -

понякога ме кара да настръхвам.

Когато с крокодилските очи

ме целите в гърба с коварство,

тогава мерзост в тях личи.

Но с мен сте мили - „по другарски"...

Когато делникът ми - озверен,

се зъби на света и вие,

а празникът е осквернен,

кажете ми тогава - вие!

Как можете - подмолни и добри,

тъй мили, кротки, всеотдайни,

да дишате чрез клюки и лъжи,

да ръфате от чужди тайни,

когато като мен сами

и други сринати потръпват...

И парят нечии вини,

а старите приятели си тръгват...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

kobi13 (Кати)

2009-03-20T20:26:02+02:00

Стахотно е.Мисля, че"Непонятност"е добро заглагие.Четвъртия стих,
всъщност, ни насочва към него.
sandra95 (Александра Иванова)

2009-02-14T18:37:25+02:00

Красиво е дори и без заглавие.