Стихотворение с привкус на загорял лук
В тази къща всичко вече се разкапа -
крушката във кухнята хиляда пъти изгърмя,
а чешмата в банята бъбриво капе -
хич не мисли кой ще плаща сметките във ВиК-а.
Във фризера ни айсберг тлъст е сгушен -
сънува през усмивка бързата победа над "Титаник",
котката ни сръфа новият ми чифт ботуши
и безкомпромисно погледна към пердето и дивана.
Печката ни уж модерна, скъпа, чисто нова,
икономична, лъскава, с велик дизайн,
но зад таз обвивка дебне нрав от тип "отрова" -
храче, плюе и ръмжи с мотора на комбайн.
На леглото старо, втора употреба,
от засада дебне враг опасен.
И не стига хъркането ти във нисък тембър,
но и таз гадина тънко му приглася.
То и ние вече бавно сдаваме багажа,
гаранцията ни мина, както и да го броим.
Погледни ме и повярвай - още имаме куража
от две до болка прости думи, нов дом да построим.
© Даниела Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Позволявам си да отметна: най-доброто от тебе тепърва предстои. Това ти е най-хубавото стихо от всичко, което съм чел до сега.Оригинална идея, страхотна поанта. Поздрави, Дани...Барона
-
Ха, ежедневният апокалипсис не прощава
-
Хареса ми!Готино е!
-
Страхотно!Благодаря за порцията смях!Прегръдки!
-
Хареса ми описанието на котката (ако не съм се припознал, разбира се)
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
И ти казвам ония две думички! ( въх, дъ'н ма ръзбереш пугрешну)