Душата плаче а сърцето ме боли!
Очите търсят нея във тълпата.
Пресядат ми преглътнати сълзи,
и бавно ме пленява тишината.
Още я обичам, ала тя
не пожела с любов да ми отвърне!
Все още от ръцете и горя,
и искам пак със страст да ме прегърне!
Обичам я! Животът ми горчи
когато само споменът остава.
Липсват ми и нейните очи!
Липсва ми снагата и! Такава
я запомних! И така
ще си остане вътре във душата
В сърцето ми ще бъде само тя
напук на другите и на съдбата!
09.05.2019 г.
© Георги Иванов Всички права запазени