Стискам мокрите клепачи...
Стискам мокрите клепачи,
да измия със сълзите вътре в мен,
твоя лик, устните, ръцете
и мига, на който
си останах в плен.
Стискам си сърцето,
да не викна
колко липсваш
в този празен ден,
колко те обичам и желая,
а не си, не си до мен...
Стискам си душата, да не хукне
по пътеките ни,
извървени със любов.
Цялата се стягам да привикна,
да живея, обич моя,
и без теб.
Но когато с нощното небе
преливат по клепачите ми
парещите спомени,
пак в съня ми
устните лудуват,
целите окъпани в обичане.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
Усмихнат и слънчев ден, Джейни, жена по природа! 
