Eia (Росица Танчева)
436 13858
15.08.2014 г., 22:47 ч.

Стискам зъби и отлагам живота... 

  Поезия
577 0 10

Стискам зъби и отлагам живота,

кретам някак си, но лъжа, че вървя.

Онемявам, уж свикнала с хомота,

с примката на порочния кръг – съдба.

След пореден урок по стоицизъм

„нормално“ и до припадък се въртя.

И пак проскърцвам зъби, и пак търпя…

Превръщам светът на „лудите“ в мечта.

© Росица Танчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • продължавай напред
  • лудостта си има и своите добри страни, Роси...
    поздравления!
  • Но защо е този стоицизъм?
    Кому е нужно да се скърца със зъби и да се търпи?
    За съжаление, не винаги имаме право на избор!
  • То в тоя клуб май сме бая народ!
    Поздрави и 6 от мен!
  • И май не си сама, за съжаление в клуба! Поздрави за истинския стих!
  • Проникновено и драматично. Но не е ли с всичките така?
    Поздрави, Ейя!
  • С Кръстина!

    Не отлагай Живота!

    Поздрави, Роси!
  • С малко думи всичко важно е казано! Силно въздействащ стих!
    Да, така е, животът е усилие, което винаги си струва,
    много мъдро и актуално послание! Поздрави и от мен! Бъди!
  • Всички отлагаме живота до момента, в който той реши да ни отложи.
    В 8 реда си успяла майсторски да предадеш този вътрешен стоицизъм, съпровождащ всеки човешки живот, Росица. Силно ме впечатли с този свой поетичен текст. А иначе всички ние сме членове на клуба наречен "Полет над кукувиче гнездо"!

    Поздравление за прекрасната поезия и весел уикенд от мен!: Мисана
  • Лудостта не е ли извинение, че обществото не търпи различните?
Предложения
: ??:??