12.03.2014 г., 0:41

Сто дявола...

1.4K 1 2

СТО ДЯВОЛА...
---------------
"Имам само една слабост в живота си и тя е да обичам без да очаквам нищо. Днес се събудих и разбрах,че съм получил толкова " НИЩО", че ми стана мъчно за мене си."
----------------

Сто дявола във мен говорят,
едва се диша въздухът, тежи,
една муха с пердетата се бори 
и в лудите ми спомени кръжи.
Цигарата догаря в мой'те пръсти,
в ушите ми крещи самотен вик,
демони в душата ми се кръстят,
а аз сънувам твоя лик...
И пада пепел от цигарата,
дима си вие като зла змия,
а аз седя в кафенцето на гарата
със мисъл за една жена...
Сто дявола във мен говорят
и плюят те, по тебе с лекота,
сърцето ми и разума ми спорят,
дали е истина това?...
Но тук съм - сам съм - теб те няма,
все още ти живееш ми в кръвта,
оказа се перфектната измама,
в която аз намерих - Любовта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Желязков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...