30.10.2008 г., 19:38

Сто живота

1.1K 0 2
Сякаш сто живота
заедно сме преживели!
Няма тайни, няма нищо!

Броиш ли колко много години?
Виж, колко много сме еднакви!
Все и двамата мълчим,
думи няма неизказани!

Виж, колко са бели косите ни,
как са набраздени лицата ни.
Виждаш ли колко са празни
и на двама ни очите?

А спомняш ли си, ми кажи,
от предишните животи,
след тази нощ какво ли ни очаква?

А аз още сто живота моля
ти със мен бъди във вечността!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристина Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...