30 окт. 2008 г., 19:38

Сто живота

1.1K 0 2
Сякаш сто живота
заедно сме преживели!
Няма тайни, няма нищо!

Броиш ли колко много години?
Виж, колко много сме еднакви!
Все и двамата мълчим,
думи няма неизказани!

Виж, колко са бели косите ни,
как са набраздени лицата ни.
Виждаш ли колко са празни
и на двама ни очите?

А спомняш ли си, ми кажи,
от предишните животи,
след тази нощ какво ли ни очаква?

А аз още сто живота моля
ти със мен бъди във вечността!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристина Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....