Što se kuneš, to ne priznaj, Da si drugog srela,

Не можех да си представя,
че без теб нощта ще преспивам.
Сега самотата ме обгръща,
в сърцето ми мракът се разпростира.

Спомените с теб са като вятър,
отминават, но не изчезват.
Сърцето ми търси твоята светлина,
но остава в мрак, самотно и бездушно.

Всеки ден е като вечност,
без теб, любов моя.
Сълзите ми са като дъжд,
падам, но не мога да те достигна.

Ти си моят изгубен рай,
без теб светът е пуст.
Ще живея с този бол,
до последния си дъх, без теб.