Стоици
цинично се сгушва желание
и онази вулгарно-другата
в ръцете му се превръща в стенание
Небето мрази пурпурните мъгли,
мрази да вижда и мене,
като част от градските светлини,
които изгряват вечерно време
Небето завива грижовно звездите,
защото знае, че ще ги заболи,
както страдат неволно луните,
щом хорският грях заблести...
А телата на хората се смеят -
лицемерно, продажно, егоцентрично
...живеят
Едва ли ще спре да вали...
Под индигов воал притихват звездите,
тананикат за бурята песни
Редом с утрото заспиват сърдити,
а индигото се стопява в
...спомен за бури гротескни...
Нощните светлини залязват
над тънките обрулени жици
Хората ежедневно продължават
да си приказват,
а звездите се вживяват в
ролята на стоици...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирослава Грозданова Всички права запазени