Nov 17, 2006, 12:04 PM

Стоици

  Poetry
948 0 0
                    В крилата на бурята
              цинично се сгушва желание
              и онази вулгарно-другата
              в ръцете му се превръща в стенание
                    Небето мрази пурпурните мъгли,
              мрази да вижда и мене,
              като част от градските светлини,
              които изгряват вечерно време
                    Небето завива грижовно звездите,
              защото знае, че ще ги заболи,
              както страдат неволно луните,
              щом хорският грях заблести...
                    А телата на хората се смеят -
              лицемерно, продажно, егоцентрично
                           ...живеят
                    Едва ли ще спре да вали...
                    Под индигов воал притихват звездите,
              тананикат за бурята песни
                    Редом с утрото заспиват сърдити,
              а индигото се стопява в
               ...спомен за бури гротескни...
                    Нощните светлини залязват
              над тънките обрулени жици
                    Хората ежедневно продължават 
                                    да си приказват,
              а звездите се вживяват в
                             ролята на стоици...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирослава Грозданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...