Стоици

                    В крилата на бурята
              цинично се сгушва желание
              и онази вулгарно-другата
              в ръцете му се превръща в стенание
                    Небето мрази пурпурните мъгли,
              мрази да вижда и мене,
              като част от градските светлини,
              които изгряват вечерно време
                    Небето завива грижовно звездите,
              защото знае, че ще ги заболи,
              както страдат неволно луните,
              щом хорският грях заблести...
                    А телата на хората се смеят -
              лицемерно, продажно, егоцентрично
                           ...живеят
                    Едва ли ще спре да вали...
                    Под индигов воал притихват звездите,
              тананикат за бурята песни
                    Редом с утрото заспиват сърдити,
              а индигото се стопява в
               ...спомен за бури гротескни...
                    Нощните светлини залязват
              над тънките обрулени жици
                    Хората ежедневно продължават 
                                    да си приказват,
              а звездите се вживяват в
                             ролята на стоици...