15.11.2012 г., 22:55 ч.

Стоицизъм 

  Поезия
502 0 1

Празнотата ме изпълва.

Къдриците, които нямам, се изправят.

Свети лампата, не-Слънце.

Обичам се, но ако някой ме измами,

със омраза се наказвам,

а грешките си – пазя. 

И от мене граби 

тишината – болна, смазана,

облечена във бяла сянка и забрава.

Но прощавам  ѝ. Стоически.

На себе си аз трябва свещи да запаля.

Не отдавам дан на нищо.

И ако пак те искам...

трябва да останеш!


Но първо ела.

© Уморена Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво, но този шрифт поне при мен не се чете.
    Ето текста без този шрифт:
    -----------
    Празнотата ме изпълва.
    Къдриците, които нямам, се изправят.
    Свети лампата, не-Слънце.
    Обичам се, но ако някой ме измами,
    със омраза се наказвам,
    а грешките си – пазя.
    И от мене граби
    тишината – болна, смазана,
    облечена във бяла сянка и забрава.
    Но прощавам ѝ. Стоически.
    На себе си аз трябва свещи да запаля.
    Не отдавам дан на нищо.
    И ако пак те искам...
    трябва да останеш!

    Но първо ела.
Предложения
: ??:??